Богат на водород физиологичен разтвор и увеит: ефектиНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Ефекти на богат на водород физиологичен разтвор върху индуциран от ендотоксин увеит
DOI: 10.4103/2045-9912.202905-
Резюме:
Терапевтичните ефекти на богатия на водород физиологичен разтвор (HRS) са докладвани за широк спектър от заболявания главно чрез селективно намаляване количеството на реактивните кислородни видове. Оксидативният стрес играе важна роля в патогенезата на увеита и ендотоксин-индуцирания увеит (EIU). В това проучване ние изследвахме дали HRS може да смекчи EIU при плъхове. Плъховете Sprague-Dawley бяха разделени на случаен принцип в група Норма, група Модел, група HRS, група с дексаметазон (DEX) и плъхове в последните три групи бяха инжектирани с еднакво количество липополизахарид (LPS), за да индуцират EIU с различна тежест (с 1 mg /kg LPS или 1/8 mg/kg LPS). Плъхове в групата на HRS бяха инжектирани с HRS интраперитонеално при три различни режима, за да се постигне подобряващ ефект на EIU (10 mL/kg HRS веднага след инжектиране на 1 mg/kg LPS, 20 mL/kg HRS веднъж дневно в продължение на 1 седмица преди инжектиране на 1 mg/kg LPS и на 0, 0,5, 1, 2, 6, 8, 12 часа след прилагане на LPS или 20 mL/kg HRS веднъж дневно в продължение на 1 седмица преди инжектиране на 1/8 mg/ kg LPS и на 0, 0,5, 1, 2, 6, 8, 12, 24 часа и веднъж дневно в продължение на 3 седмици след прилагане на LPS). Плъховете от DEX групата бяха инжектирани с 1 mL/kg DEX разтвор интраперитонеално веднага след прилагане на LPS. Плъховете в групите Норма и Модел не са получили никакво лечение. Всички плъхове бяха изследвани под микроскоп с прорезна лампа и класифицирани според клиничните признаци на увеит. Извършени са също електроретинограма, количествен анализ на протеин във вътреочния хумор (AqH) и хистологично изследване на ириса и цилиарното тяло. Нашите резултати показаха, че HRS очевидно не облекчава признаците на увеит при изследване с прорязана лампа и инфилтрацията на възпалителни клетки около ириса и цилиарното тяло на EIU, индуцирана от 1 mg/kg или 1/8 mg/kg LPS (P > 0,05) , докато DEX значително намалява възпалението, отразено от горните два показателя (P < 0,05). Нарушената функция на ретината на лека EIU, индуцирана от 1/8 mg/kg LPS, показана чрез забавяне на пиковото време на b-вълната на електроретинограма, адаптирана към Dark 3.0, не беше значително възстановена от HRS (P > 0,05), докато DEX имаше очевиден терапевтичен ефект (Р < 0.05). Въпреки това, HRS проявява тенденция на инхибиране при повишаване на протеина в AqH на EIU, индуциран от 1 mg/kg LPS, и значително намалява нарастващото количество протеин в AqH на лек EIU, индуциран от 1/8 mg/kg LPS (P < ; 0,05). В заключение, HRS не може очевидно да смекчи EIU при плъхове, докато може да инхибира повишаването на AqH протеина.