В безмилостното преследване на борбата с климатичната криза индустриалният пейзаж на Европа претърпява монументална трансформация. Светлината на прожекторите е насочена към сектори като стомана, цимент и химикали, тъй като ново проучване, поръчано от Комисията на ЕС и проведено от Fraunhofer ISI, се задълбочава в разклоненията на този индустриален основен ремонт на европейската енергийна система в множество сценарии.
Зелена водородна одисея
Проучването подчертава, че дори при значителна електрификация на технологичната топлина, европейската индустрия ще изисква значителни количества зелен водород до 2050 г., заедно с необходимата транспортна инфраструктура. Д-р Тобиас Флейтер, авторът на изследването, разкрива в съобщение за пресата, че изследването изяснява откъде може да произхожда индустриалният зелен водород на бъдещето.
Проучването носи добри новини, като твърди, че намаляването на емисиите на парникови газове със забележителните 95 процента в индустриалния сектор на Европа до 2050 г. е постижимо. Постигането на тази трансформация обаче изисква значителни крачки. Това включва възприемане на кръговата икономика, повишаване на енергийната и материалната ефективност и ускоряване на интегрирането и разпространението на неутрални спрямо климата производствени методи в различни сектори, някои дори преди 2030 г.
През 2050 г. енергийната система на Европа ще бъде белязана от рязък скок в търсенето на електричество и водород. Само в индустриалната сфера нуждата от електричество може да нарасне от малко над 1000 тераватчаса през 2019 г. до диапазон от 1500 до 1850 тераватчаса през 2050 г., в зависимост от конкретния сценарий. Гладът за водород може да варира между 1350 до 2050 тераватчаса, в зависимост от степента на електрификация.
Въздействието на индустриалната трансформация
Преходът към въглеродно неутрално промишлено производство налага значителни количества въглеродно неутрален водород и електричество. Това става особено важно за доставяне на технологична топлина и замяна на текущото използване на природен газ, заедно с обслужването на нуждите на химическата промишленост. Важно е да се отбележи, че няколко междинни продукти от химическия и стоманения сектор допринасят значително за търсенето на водород.
И все пак несигурността забулява как химическата промишленост ще установи своите въглеродно неутрални вериги за стойност в световен мащаб в бъдеще. Следователно се изчислява вариант на сценарий, при който междинни продукти като амоняк, метанол, етилен и гъбесто желязо се внасят в Европа. Това потенциално може да намали търсенето на водород с около 900 тераватчаса.
Географското богатство на зеления водород
Резултатите от проучването рисуват ясна картина: въглеродно неутралната система на Европа се основава на изобилие от фотоволтаични и вятърни мощности, разположени на първокласни европейски места. Моделът на проучването идентифицира Франция, Испания, Обединеното кралство и Норвегия като имащи най-големия капацитет за производство на зелен водород. Ако водородният сценарий се осъществи, Финландия също може да се превърне в значителен износител на водород за Европа.
Ако рентабилното използване на обекти за възобновяема енергия е недостатъчно, вносът на водород от Северна Африка или региона на MENA се превръща в икономическа алтернатива за задоволяване на нуждите на Европа. Производството на зелен водород чрез електролиза намира предпочитание в региони с голям потенциал за възобновяема енергия и ниско търсене на енергия. Тези центрове на търсене обхващат Германия и Холандия, отличаващи се с висока гъстота на населението и процъфтяваща основна химическа промишленост.
Дилемата за производство на водород в Германия
Тъй като проучването се основава на чисто технико-икономическа оптимизация на европейската въглеродно-неутрална енергийна система, в него липсват политически и социални ограничения при прилагането му. Следователно това не е окончателна прогноза или директен шаблон за политиците. Вместо това може да информира за разработването на стратегия.
Основното послание за ЕС и неговите държави-членки е, че интегрирането на европейската система чрез търговия с електричество и водород предоставя ползи в сравнение с националните решения. Политическите решения обаче трябва да вземат предвид зависимостта от чужди държави и темпото на възобновяема експанзия.
В крайна сметка Европа притежава теоретичната способност да се снабдява рентабилно със зелен водород, дори без да разчита силно на трети страни. Пътуването към зелена Европа, захранвана с водород, е изпълнено със сложности, но проучването отразява резонираща нотка на потенциал и възможност.
