H2 е насочен към митохондриалната ROS, за да инхибира NLRP3 инфламазомното активиранеНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Молекулярният водород инхибира задействаното от липополизахарид NLRP3 инфламазомно активиране в макрофагите чрез насочване към митохондриалните реактивни кислородни видове
DOI: 10.1016/j.bbamcr.2015.10.012-
Резюме:
Инфламазомата NLRP3, вътреклетъчен мултипротеинов комплекс, контролиращ узряването на цитокина интерлевкин-1β, играе важна роля в липополизахарид (LPS)-индуцирани възпалителни каскади. Наскоро се предполага, че производството на митохондриални реактивни кислородни видове (mtROS) в макрофаги, стимулирани с LPS, действа като спусък по време на процеса на активиране на инфламазома на NLRP3, който може да бъде блокиран от някои антиоксиданти, насочени към митохондриите. Известен като чистач на ROS, молекулярният водород (H2) е показал, че притежава терапевтична полза при LPS-индуцирано възпалително увреждане в много експерименти с животни. Поради уникалната молекулярна структура, H2 може лесно да се насочи към митохондриите, което предполага, че H2 е потенциален антагонист на mtROS-зависимото NLRP3 възпалително активиране. Тук ние показахме, че в миши макрофаги, H2 проявява значителна инхибиторна активност срещу LPS-инициирана активация на NLRP3 инфламазома чрез почистване на mtROS. Освен това, елиминирането на mtROS от H2 в резултат инхибира mtROS-медиирана NLRP3 деубиквитинация, нетранскрипционен иницииращ сигнал на NLRP3 в отговор на стимулирането на LPS. Освен това, отстраняването на mtROS от H2 намалява генерирането на окислена митохондриална ДНК и следователно намалява нейното свързване с NLRP3, като по този начин инхибира активирането на възпалителната NLRP3. Нашите открития за първи път разкриха новия механизъм, лежащ в основата на инхибиторния ефект на молекулярния водород върху причиненото от LPS възпалително активиране на NLRP3, подчертавайки обещаващото приложение на този нов антиоксидант при лечението на LPS-свързано възпалително патологично увреждане.