H2 медиира невровъзстановяващи ефекти при инсулт при диабетен плъхНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Молекулярният водород медиира невровъзстановяващите ефекти след инсулт при плъхове с диабет: TLR4/NF-κB възпалителният път
DOI: 10.1007/s11481-022-10051-w-
Резюме:
Диабетът е независим рисков фактор за инсулт и усилва възпалението. Диабетният инсулт е свързан с по-висок риск от смърт и влошена нервна функция. Идентифицирането на ефективни противовъзпалителни молекули с транслационни предимства е особено важно за насърчаване на периоперативните невровъзстановителни ефекти. Прилагайки молекулярен водород, ние измервахме нивата на кръвната захар преди и след оклузия на средната церебрална артерия (MCAO), 48-часов мозъчен оток и инфарктни обеми, както и 28-дневно тегло, преживяемост и неврологична функция. Измервахме също нивата на TLR4, NF-κB p65, фосфорилиран NF-κB p65, катехоламини, ацетилхолин и възпалителни фактори. Всички измервания изчерпателно показаха положителния ефект и транслационното предимство на молекулярния водород при диабетен инсулт. Молекулярният водород подобрява теглото, оцеляването и дългосрочната неврологична функция на плъхове с диабетен инсулт и облекчава промените в нивата на кръвната захар преди и след оклузия на средната церебрална артерия (MCAO), но не се наблюдава разлика в циркадния ритъм. Молекулярният водород инхибира фосфорилирането на NF-κB и значително намалява възпалението. Молекулярният водород медиира невровъзстановителните ефекти след инсулт при плъхове с диабет. Ефектът е независим от циркадните ритми, което показва транслационни предимства. Молекулярният механизъм е свързан с пътя на TLR4/NF-κB и възпалението. Молекулярният водород (H2) влияе върху резултатите от исхемичен инсулт със захарен диабет (DM). Ключови думи: циркаден ритъм; Диабет; Молекулен водород; невровъзпаление; Удар.