Ръководство за инсталиране на Генератор на Газ на Браун
Мерки за безопасност
Важна информация
Прочетете и спазвайте тези предпазни мерки за безопасност, за да се избегнат инциденти. Ако не разбирате тези инструкции или не желаете да извършвате преустройство на превозното средство, моля да наемете квалифициран механик, който да направи инсталацията вместо Вас. Неправилно инсталиране може да доведе до сериозни вреди за вас и/или Вашето превозно средство.
Ще Ви отнеме около 2,5 часа да инсталирате това устройство, така че си осигурете достатъчно време за да завършите инсталирането. Работете на открито, като през цялото време на инсталиране трябва да избягвате пушенето на цигари; Уверете се, че двигателят е изключен и много важно, че не е ГОРЕЩ.
Вашата HHO генераторна система не съхранява водород, следователно няма никаква опасност от пожар, когато е инсталирана правилно. Въпреки това водната електролиза генерира водород, който е експлозивен газ, което означава … никога не запалвайте клечка кибрит и не пушете пред изхода на генератора – генераторът може да експлодира!
Бъдете внимателни когато генератора работи, a колата не е в движение. Малко количество водород може да се акумулира във смукателния ръкав за въздуха на двигателя и може да експлодира ако пушите или използвате открит пламък близо до него.
Лични предпазни средства
Задължително трябва да се носят предпазни очила и гумени ръкавици и да използват само професионални инструменти; Работете разумно и изпълнявайте процедурите за безопасност, използвани за работа по автомобилните инсталации и тяхната поддръжка.
Наслаждавайте се на новата си система
Работете безопасно и се радвайте на Вашия Водороден генератор, прочетете с разбиране тези инструкции преди и по време на инсталирането за да се възползвате след това от Вашата нова система с години напред.
Инсталиране на механичните компоненти
Обща конфигурация на системата
Моля обърнете внимание на графиката по-долу за типичната конфигурация на HHO системата:
Разполагане на Водородната клетка на генератора
Ще трябва да намерите добро място в отделението на двигателя за монтиране на вашата нова HHO клетка. Тя може да се монтира в хоризонтално положение (изправена и на нивел спрямо земята, като крепежите (щуцерите) за маркуча, трябва да гледат директно нагоре) или във вертикално положение. Моля не забравяйте, че резервоара за вода (разширителния съд) трябва да се постави най-малко на 5-10 см над генераторната клетка, за да се гарантира наличието на достатъчен воден напор за да може водата да циркулира.
Инсталирайте Вашата нова HHO клетка колкото е възможно по-далеч от топлинното въздействие на двигателя. Намерете най-малко загряващото се място в двигателния отсек, най-често такова място за инсталиране на системата се намира в пространството между предната решетка и радиатора, под бронята или ниско долу между двигателя и радиатора, понеже то е най-близо до мястото от където влиза въздух в двигателното отделение и често е и най-голямото по обем празно място.
Уверете се, че инсталирате клетката на място, до което има лесен достъп и може да бъде извършено почистване или инспектиране от време на време. Клетката трябва да се монтира и закрепи по такъв начин, че да се подсигури нейната неподвижност и липса на рикоширане в околното оборудване, докато превозното средство е в движение, дори при движение по неравен терен. Закрепването трябва да бъде достатъчно стабилно към шасито а не към двигателя .
Поставяне на водния резервоар
Резервоара за вода се монтира във вертикално положение. Уверете се, че водния резервоар е инсталиран със същата прецизност, както това е описано за генератора по-горе. Както бе споменато преди, резервоарът трябва да бъде разположен по-висока от водородната клетка, за да се използва гравитационния напор, посредством който водата ще се стече в генератора.
Поставяне на маркучите за водата и HHO
Вие получавате генератора и резервоара с инсталирани маркучи за циркулация на водата (това са двата дебели маркуча). Закрепете маркуча които излиза от генератора към свободния щуцер на резервоара а свободния макуч които е закрепен към резервоара за
водата към свободния щуцер на генератора. Към резервоара е закрепен тънък силиконов маркуч към който е закрепен влаго уловител. През този маркуч се отвежда произведения газ към двигателя. Във влагоуловителя се събира конденза който переодически трябва да се изхвърля.
Важно: Долния щуцер на резервоара трябва да се свърже с маркуч към долния щуцер на горивната клетка а горния десен щуцер на резервоара трябва да се свърже с маркуч към горния щуцер на генератора.
Моля обърнете внимание на графиката по-горе за типичната конфигурация на маркучите.
Точка на впръскане на HHO
Системата се задейства от вакумното засмукване от въздухосмукателния ръкав на Вашия автомобил, който отвежда HHO (оксиводород) директно към горивната камера, смесвайки го с гориво-въздушната смес.
Мястото на впръскване трябва да се подбере по подходящ начин, като то трябва да е след филтърната кутия за входящия въздух, а при модерните автомобили, след MAF сензора (дебитомера и преди турбината), който измерва масовия дебит навлизащ в горивната камера на двигателя.
Трябва да отстраните въздухопровода при пробиването, за да се убедите, че няма да останат стружки от разпробиването, което следва да извършите.
Пробийте отвор близо до смукателния колектор. Изчистете стружките от пробиването, поставете фитингите и подсъединете маркуча за браунов газ.
Не забравяйте да инсталирате обезопасяващия обратен (възвратен) клапан на маркуча за Газ на Браун за защита в правилната позиция по отношение на посоката на придвижване на водорода. (по принцип вие получавате възвратния клапан инсталиран на тънкия силиконов маркуч)
Инсталиране на електрическите компоненти
Обща конфигурация на системата
За инсталиране на Вашатия водороден генератор ще трябва да свържете системата към 12 волтовото захранване (акумулатора) на Вашия автомобил. Моля обърнете внимание на графиката по-долу за типичната конфигурация на свързване системата към захранване:
Идентифициране на кабела за запалване на двигателя
Определете точка от електрическата система на Вашия автомобил, която да е захранена с 12 волта (червен цвят – положителен полюс) само когато двигателят работи – верига, която се управлява от контактния ключ (позиция 2).
Най-сигурно е да се вържете към захранването на възбудителната намотка на алтернатора. Ако не знаете как да направите това свързване, помолете механика, който обичайно обслужва колата Ви да направи това. Свържете този захранващ кабел към клема с на релето от HHO системата. Тази верига ще контролира производството на HHO газ.
Електрически връзки на генератора
Вие получавате генератора с направени предварително връзки между електродите и изведени два захранващи кабела – червения се свързва към положителния изход (output +) на импулсния модулатор а черния се свързва към отрицателния изход (output -) на импулсния модулатор.
Импулсният модулатор се свързва към захранването по следния начин. Към входа на модулатора (input ) се свързват черния кабел (input -) директно към отрицателната клема на акумулатора а към (input +) се свързва червения кабел които идва от релето.
Релето което е включено в комплекта служи за прекъсване на захранването на импулсния модулатор когато двигателя на автомобила е изключен.
Управляващата верига на релето (тънките червен и черен кабел които излизат от релето) се захранва като черния тънък кабел се свързва към маса на автомобила а червения тънък кабел се
свързва към контакт от електрическата инсталация на автомобила който има активен плюс след запалване на двигателя. Този плюс обикновенно се взема от възбудителната намотка на алтернатора на автомобила или друго място, на което имаме подадено напрежение само след като двигателя на автомобила работи.
Препоръчваме на автомобилите с монтирани газови уредби управляващ плюс към релето да се вземе от плюса на газовия клапан.
По този начин Водородния генератор ще работи само когато работи и газовата уредба на автомобила ви.
Дебелият червен кабел който излиза от релето се включва директно към акумулатора.
По този начин водордния генератор се захранва само когато се подаде управляващо напрежение към релето.
Внимание подавайте захранване към генератора само през реле.
Настройка за водата и електролита
Принципи на електролиза на водата
Водната електролиза е разлагане на водата (H2O) на кислород (О2) и водород (H2) в газообразно състояние дължащо се на протичане на електрически ток през водата.
Източник на електрическа енергия се свърза към два електрода или две плочи (обикновено изработени от някакъв инертен (благороден) метал като неръждаемата стомана), които са поставени във водата. При правилно проектирана клетка, водорода ще се появи на катода (отрицателно заредения електрод, където електроните влизат във водата), а кислорода ще се появи на анода (положително заредения електрод). Размерът на генерирания водород е два пъти броя на моловете на кислорода, като и двете са пропорционални на общия електрически заряд.
Електролизата на чиста вода изисква допълнителна енергия под формата на пренапрежение за преодоляване на различните пречки за активиране на процеса. Без излишна енергия електролизата на чиста вода става много бавно или не настъпва въобще. Това е отчасти поради ограничената само-йонизация на водата. Ефективността на протичащата електролиза се увеличава чрез добавянето на електролит (като например сол, киселина или основа).
При прилагане на постоянен ток към HHO генератора, водата се явява съпротивление с висока стойност (електролитна смес). Високото съпротивление поражда топлина, карайки водата да се загрява.
При повишаване на температурата, съпротивлението във водата спада, позволявайки повече ток/ампери да протичат през горивната клетка. До края на деня, токът може лесно да нарасне до три пъти повече в сравнение със стойността, с която сте започнали в началото на деня, като евентуално може горивната клетка да прегрее и да се причини повреда.
Концентрация на електролита
Ние ви доставяме водордния генератор с подготвен за употреба електролит или ви доставяме катализатора под формата на гранулат, който трябва вие да разтворите във 2,2 литра дистилирана вода .
Електролитната концентрация, която трябва да се използват в системата зависи от вида на електролита и чистота на продукта. Най-добрите електролити са КОН (калиев хидроксид) и NaOH (сода каустик – натриев хидроксид).
Ние ви доставяме на гранули NaOH (натриева основа или сода каустик както е популярна).
ВАЖНО : Разтворете гранулата като сипвате по малко от него в дистилирана вода и през цялото време разбърквате. При разтварянето се отделя температура. Концентрацията, която препоръчваме е 10% за лятото и 15% за зимата. Ще постигнете тази концентрация като сипете например 250 грама в 2,5 литра вода за 10% концентрация или 375 грама в 2,5 литра вода за 15% концентрация.
След като сипете електролита във Водородната клетка, така че да достигне обозноченото количество отбелязано на нивомера на разширителния съд, в последствие може переодически да доливате само дистилирана вода.
Необходимо е да следите концентрацията на електролита във вашия Водороден генератор да не пада под 7-8 % за лятото и под 10-12% за зимата. Препоръчваме за зимния период да доливате само 15% разтвор на готов електролит, за да нямате изненади от замръзване.
Важно: указанията по горе важат за NaOH (натриева основа-сода каустик) – ако ползвате KOH (калиева основа) след като веднъж сте направили необходимата концентрация, доливайте само дистилирана вода . Дори да се изпари водата във Водородната клетка, Калиевата основа остава на кристали и за да получите отново електролит е необходимо да долеете само дистилирана вода.
Един от начините, по които може да контролирате концентрацията на електролита във Водородната клетка дали е достатъчна, е да включите Водородната клетка директно към акумулатора на колата без да минава захранване през импулсния модулатор и да замерите тока – той трябва да е не по-малко от 27-28 ампера.
Ако Водордната клетка има по-малка консумация на ток, трябва да увеличите концентрацията.
Препоръчваме след ползване на около 25-30 литра електролит или поне веднъж на 6 месеца да промивате Водородния генератор с дистилирана вода и да го зареждате с нов електролит.
Предупреждение: Не се поддавайте на изкушението да не замервате тока или да увеличавате концентрацията на електролита повече, отколкото сме Ви препоръчали, защото в дългосрочен план, генераторът няма да работи правилно и Вие няма да спестите гориво.
Също така е грешка да се приеме, че генерирането на по-високо количество HHO ще води до по-висока икономия на гориво.
Има оптимална точка за всички двигатели с вътрешно горене. Системата трябва да осигурява около 0,35- 0.5 литра/мин HHO на всеки 1000 cm3 от работния обем на двигателя (например: при двигател с кубатура 1400 см3 ще се нуждаете от около 0,49-0,75 литра/минута). Това може да се получи, ако вашия генератор работи в номинален режим при 23-25 А.
Друго нещо, за което трябва да помислите е парата. Някои от ранните разработчици на клетката използваха техните устройства с толкова много ампераж, че устройството генерираше повече пара отколкото каквото и да е друго. Ако Вашето устройство е горещо на пипане при работа, трябва да сте наясно, че поне част от генерираното е водна пара. Един от начините да се проведе тест за образуване на пара е да отведете изходящия газ така, че да обдухва парче лед. Ако се получат значителни количества мъгла (водни капки), трябва да сте наясно, че поне част от генерираното е пара.
Нива на водата в резервоара
След като Вашата смес е готова я излеете от горната страна на резервоара за вода, до линията за ниво на водата, както е обозначено на нивомера. Това е наложително за да се позволи на генерирания HHO газ да навлезе в свободното пространство, останало в резервоара и за да се избегне всякакъв риск от навлизането на вода в двигателя.
Стандартно Водородния генератор е с обем от 2,2 до 2,5 литъра. След като заредите системата си с вода с електролит, ви препоръчваме при градско каране поне веднъж седмично да доливате само дистилирана вода.
Един литър дистилирана вода е достатъчен за 30-40 часа работа на двигателя или изминаване на 800 до 1000 километра.
Изменение на ампеража в системата
При работа на системата молекулата на водата ще бъде “разкъсана” и превърната в HHO газ, който се използват от двигателя.
Нивото на водата в резервоара бавно ще се понижава, но електролита ще остава в системата, повишавайки своята концентрация и следователно ампеража подаван към генератора. Това означава, че когато започнете да използвате системата с пълен резервоар (ниво Max), ще имате 25A и след известно време, когато резервоарът се е поизпразнил и нивото е стигнало до по-ниска точка (ниво Min), тока ще е 28А.
Ако сложите прекалено много електролит, се получава съчетание от причини за затопляне по време на работа и това може да доведе до ситуация наречена “Thermal Runaway” (Самопроизволно загряване), при което увеличението на температурата на околната среда, съчетано с електролитна смес с висока концентрация, води до прегряване на генератора.
Информацията която ви изложихме по-горе е за ваша информация, за да сте запознати с принципите, по които работи вашият водороден генератор. По принцип големината на тока се регулира от импулсния модулатор и не е необходимо вие да я следите.
НАСТРОЙКА НА АМПЕРАЖА И КОЛИЧЕСТВОТО ПРОИЗВЕДЕН ГАЗ НА БРАУН
Препоръчваме след монтиране на Генератора на газ на Браун да настроите импулсния модулатор да захранва клетката с около 25 ампера. Измерването става с помоща на амперклещи или друг уред за измерване големината на тока. Препоръчваме ви да правите измерването в участъка от захранването между импулсния модулатор и клетката.
След като настроите ампеража препоръчваме да проверите с какво напрежение се зарежда акумулатора на автомобила ви.
Запалете двигателя и включете всички консуматори които могат да бъдат включени по време на движение – фарове, вентилатор на парното, нагревател на стъклото.
С включени консуматори измерете с колко волта се зарежда акумулатора ви с помоща на волтметър. Измерването става на клемите на акумулатора. По принцип би трябвало алтернатора на автомобила да зарежда с около 13,8 волта.
В случай че алтернатора ви е по-слаб е възможно да се зарежда с по ниско напрежение. Минималното напрежение с което трябва да се зарежда акумулатора е 13-13,2 волта. Ако стойноста е по малка то вие натоварвате с Водородната клетка електрическата инсталация на автомобила ви. За да коригирате това натоварване намалете ампеража от импусния модулатор докато получите стойност поне 13 – 13,2 волта.
Това намаляне на големината на тока ще доведе и до намаляне на производството на газ на браун и то може да не е достатъчно за постигане на максимална икономия на гориво. В такъв случай е необходимо да смените алтренатора с по-мощен.
След като направите описаните по-горе настройки на захранването на водородната клетка, е необходимо да настроите системата си за да може да получите максимална икономия.
След като сте монтирали HHO генератора трябва да изминете около 1000 километра . По време на този пробег Брауновия газ ще прочисти двигателя ви от нагари и шлаки. Засечете разхода си на гориво. След като сте установили какъв е разхода ви увеличете производството на Газ на Браун като увеличите ампеража от импулсния модулатор. Изминете около 500 километра – в случай че имате по добра икономия от преди увеличете отново брауновия газ и засечете разхода си. Повтаряйте тази процедура на настройка на Водородния генератор докато спрете да получавате икономия. След това върнете на последното ниво на производство на Газ на Браун – с това настройката е завършена.
Ако автомобила се движи с пропан или метан е необходимо да намалите подаването на основно гориво от газовата уредба първоначално с около 10-15%. След като настроите количеството произвеждан Газ на Браун направете настройка и на количеството подаван газ като основно гориво. Намаляйте газта (основно гориво) до момента до който вие прецените, че сте доволен от динамиката и тягата на автомобила. Тази процедура (намалянее на пропана или метана) е задължителна за газообразните горива, за да може да получите максимална икономия на гориво.
Промяна на електронното впръскване на гориво в колата
Важна информация
При добавяне на HHO газ към двигателя на по-старо превозно средство, което е с карбуратор, ще забележите незабавно подобрение в разхода на гориво.
Това не е така при автомобилите с инжекционно впръскваното на гориво, оборудвани с ECU, защото изгарянето вътре в цилиндрите значително се е подобрило, но ламбда сензора очаква да излезе същото количество не изгорял кислород съдържащ се в отработените газове на двигателя, там където той се следи – в отработените газове.
То е причина той да дава обратен сигнал към ECU, увеличавайки въздушно-горивната смес (обогатяване), което действа обратно на очаквания от Вас ефект за спестяване на гориво.
ВАЖНО
Обикновено единствените автомобили, които се нуждаят от някои изменения, за да се увеличи икономия на гориво са всички автомобили на бензин, произведени след 1992 и модерните дизелови двигатели, с евро модули IV и V.
Стари автомобили с карбуратор
Както бе споменато по-горе, добавянето на HHO газ към тези автомобили води до незабавно подобрение в разхода на гориво. Няма специални устройства или изисквания, за вграждането на HHO системата в тези автомобили, но за да се подобри икономията на гориво дебита на горивната помпа трябва да бъде настроен съобразно условията за получаване на новата въздушно-горивната смес.
Модерни коли с електронно впръскване на гориво
Електронния блок за управление (ECU) контролира процесите на горене при функциониране на двигателя. Най-простият ECU контролира само количеството на горивото, впръсквано във всеки цилиндър за един цикъл на двигателя. По-съвременните ECU контролират също така и точния момент на запалване, променливо време и ход за работа на клапаните (VVT), нивото на турбонадув поддържано от турбокомпресора, както и други периферни устройства по двигателя. ECU определя количеството на горивото, точното време на запалването и други параметри, чрез наблюдение на работата на двигателя посредством сензори. Набора от тези сензори обикновено включва ламбда сензори (или ламбда датчици), MAP/MAF сензори за въздушния поток и температурни датчици.
Преди ECU повечето параметрите на двигателя са били фиксирани. Карбуратора или инжекторната помпа определя количеството гориво на цилиндър за един цикъл на двигателя. При двигател с инжекционно впръскване на горивото ECU определя количеството гориво, което ще се впръска на базата на редица параметри. Например: Ако педала за газта се натисне до край, това ще отвори дроселната клапа и ще позволи навлизането във двигателя на повече въздух.
ECU ще инжектира повече гориво в зависимост колко въздух е навлязъл в двигателя.
Използва се масов дебитомер за въздушния поток (MAP или MAF) за да се определи масата на въздух навлязъл в двигателя с вътрешно горене използващ инжекционно впръскване на горивото. Информацията относно масата на горивото е необходима на блока за управление на двигателя (ECU) за да балансира и достави правилното количество гориво към двигателя. Въздуха променя своята плътност, като се разширява или свива при промяна на температурата и налягането.
Когато това трябва да се отнесе към автомобилната индустрия плътността на въздуха се променя от температура на околната среда, надморската височина и използването на компресор, като това е идеалния случай за използване на масов дебитомер. (стехиометрия и закона на идеалните газове.) Има два общи типа масови дебитомери използващи се в автомобилните двигатели. Това са тип “vane meter” и “hot wire”. Проектно никоя от двете технологии не измерва директно масата на въздуха.
Въпреки това с един или два допълнителни датчика, скорост на промяна на преминалата въздушната маса към двигателя може да бъде точно определена.
И двата датчика се използват почти изключително само при двигатели с електронно впръскване на гориво (EFI). И при двата сензора се извежда напрежение от 0.0 – 5.0 волта или широчинно-импуслно модулиран (PWM) сигнал, който е пропорционален на масовия дебит на въздуха, като и двата датчика имат сензор за температурата (IAT) на входящия въздух, вграден в техните корпуси. Когато MAF се използва заедно с ламбда сензор, съотношението на сместа въздух/гориво на двигателя може да се контролира много прецизно. MAF сензорa, който е без система за обратна връзка, подава информация за прогнозирания въздушен дебит (измерен въздушен дебит) към ECU, а ламбда сензорa осигурява обратна връзка чрез затворен цикъл, за да се извършват малки корекции на прогнозната маса на въздуха.
Има няколко начина за преодоляване на тази ситуация:
а) Промяна на таблиците с данни в софтуера на ECU;
б) Инсталиране на усилвател на електронното впръскване на гориво (ламбда датчик/MAP/MAF Усилвател);
c) Инсталиране на ламбда сензор симулатор .
г) Инсталиране на система “Warm air intake”;
д) Инсталирате на HEC чип – HHO EFIE чип.
Съветваме Ви да изберете инсталирането на ламбда сензора симулатор или HEC чип. Моля да ни потърсите за пълни подробности (info@HHO-Bulgaria.com) или посетете нашия сайт http://HHO-Bulgaria.com .
ВАЖНО
Съветваме всички наши клиенти да си инсталират HEC чип, за да се увеличи икономията на гориво в техните модерни автомобили.
Инсталиране на ламбда сензор симулатор
Важна информация
Ламбда сензор симулатора е електронно устройство което се монтира между ламбда сензора и ECU-то на автомобила. Неговата роля е да подава постоянно напрежение към компютъра с което да се намали подаваното гориво и да се реализира икономия.
Ламбда сензори
Ламбда сензорът измерва количеството кислород в отработените газове. Тази информация се използва от компютърната система на автомобилните двигатели за контрол на работата на двигателя. Има няколко налични типа ламбда сензори, но тук ние ще се спрем на най-често използвания – типа генериращ напрежение.
Предно разположен (преди катализатора) ламбда сензор
Предно или горно разположения ламбда сензор е поместен в изпускателния колектор или в тръбата след него преди катализатора. Той следи количеството на кислородa в отработените газове и осигурява сигнал за “обратна връзка” към компютъра на двигателя. Ако датчика отчете високо ниво на кислород, двигателят работи с твърде бедна горивна смес (няма достатъчно гориво). Компютъра за двигателя добавя повече гориво. Ако нивото на кислород в отработените газове е твърде ниско, компютърът решава, че двигателят работи с прекалено обогатена горивна смес (прекалено много гориво) и съответно намалява подаваната порция гориво.
Този процес е непрекъснат – компютъра на двигателя непрекъснато се колебае между леко бедна и леко богата смес за да запази съотношението въздух/гориво на оптималното ниво. Ако замерите напрежението на сигнала на ламбда сензор с предно разположение, той ще се колебае някъде между 0.2 и 0.8 волта .
Задно разположен (след катализатора) ламбда сензор
Задно разположения ламбда сензор се намира след катализатора.
Той следи ефективността на каталитичния преобразувател. Предно разположения сензор за количеството кислород (ламбда сензора) е единствения, който си струва да бъде модифициран. Следват инструкции за инсталиране.
Намерете ламбда сензорите
Ламбда сензорите може да бъдат намерени на множество най-различни места, в зависимост от марката на превозното средство, модела и типа на двигателя. Придружаващите илюстрации изобразяват някои от по-често срещаните местоположения. Като общо правило всеки изпускателен колектор е с най-малко един сензор поставен преди катализатора. Повечето автомобили произведени от началото на 80-те са оборудвани с поставени преди катализатора сензори. С появата на бордовите диагностични системи II (OBDII) в средата на 90-те, ламбда сензорите започват да бъдат разполагани преди и след каталитичния преобразувател (катализатора).
Нулиране на ECU
ECU-то на Вашия автомобил е като мозъка. За да може Вашата кола да работи по най-ефективен начин трябва да я поддържате в здраво състояние по всяко време. Това е единственият начин да се гарантира, че спазвате баланса между добра експлоатация и поддръжка. Съвременните автомобили нямат ръчно управление. Днешните сложни технологии са интегрирани под формата на компютъризирано управление, което управлява и гарантира ефективната работа на двигателя. Когато правите физическа интервенция данните отнасящи се до тази намеса се записват в паметта на Вашия автомобилен компютър.
Компютърът използва предварително записани данни за да изпълни оптималните условия на управления, при които двигателят трябва да работи. ECU обработва и извлича тонове данни, които идват към него под формата на измерени показания за да определи правилното решение, което трябва да се вземе за да се осигури идеална работа на двигателя.
ECU казва на Вашия двигател не само какво да направи, но също и как да го направи. По този начин ECU, за да направи точна диагностика за управлението на двигателя използва съхраняваните данни.
Дори, ако сте направили модификации във Вашата кола, ECU все още продължава да използва старите данни, който се съхранява в паметта му. Тези стари данни вече не са достоверни, понеже те се отнасят до условия, съществували преди модификацията. Входните данни към ECU трябва да се отнасят към състоянието на компонентите и частите след модификацията, използвани по време на извършване на модификацията.
Това означава, че трябва да изтриете старите данни от паметта, като в паметта трябва да се регистрират нови данни, отнасящи се за така направената модификация на ECU чрез съставяне на таблици с нови данни.
Това е причината, поради която нулирането на ECU е от съществено значение за оптимално функциониране, след извършване на някоя промяна във Вашия автомобил. В момента, в който сте извършили промяната, трябва да изтриете съществуващите данни от паметта на Вашия ECU. След това трябва да въведете новите данни, отнасящи се до условията, които са налични след извършената модификация. ECU трябва да работи с така въведените данни, тъй като тези нови данни отразяват верните условия след извършване на модификацията.
Нулирането на ECU става необходимо, когато решите да повишите октановото число посредством HHO газ, защото Вашият ECU е с данни в паметта само за октан. Това означава, че ако сте използвали по-нисък октан, ECU ще отреагира като за по-нисък октан като бустера (нагнетателната помпа) ще даде с по-ниска производителност съответстваща на това октаново число. Реакцията на ECU ще продължи да съответства като за по-нисък октан, въпреки че сте започнали да зареждате гориво с по-високо октаново число. Това е така защото ECU не е бил нулиран за по-висок октан. По този начин дори и при използване на гориво с по-висок октан, данните в паметта на ECU все още отговаря на гориво с по-нисък октан.
Това несъвпадение влияе на производителността, тъй като не можете да извлечете полза от увеличеното октаново число. Поради това трябва да нулирате Вашия ECU периодично след напълване на пълен резервоар, за да се гарантира, че се правят свежи корекции в ECU по отношение на неговата памет за октановото число, съответстваща на октановото число, което реално се използва.
За да нулирате ECU просто трябва да извадите клемата на кабела от отрицателния полюс на батерията. Теоретично е най-добре да оставите клемата в това изключено положение за колкото можете по-дълго. Практически оставяйки клемата прекъсната за една нощ е повече от достатъчно. След като сте оставили кабела разкачен за достатъчно дълго време трябва да го свържете обратно към клемата. Запалете колата и я оставете да работи докато двигателя се загрее. Това няма да отнеме повече от 10 минути особено през лятото. След като сте направили това нулирането на ECU е приключило. Изключете двигателя. Вече можете да използвате Вашия автомобил когато поискате. Нулирането на ECU е приключило.
Необходимост от манипулиране на ламбда сензор, намиращ се след катализатора
В миналото и в повечето случаи сензорите поставени след катализатора не се използват в изчисленията за съотношението въздух/гориво. Следователно те не е необходимо да се манипулират.
Все пак открихме само няколко случая, когато това не вярно. Dodge/Chrysler и Honda от около 2002 нататък са отразили в документацията, че те използват сензорите разположени зад катализатора като част от тяхното изчисление на съотношението въздух/гориво. Jeep също правят така. Преработихме няколко проекта чрез обработката на сензорите след катализатора Ford F-150s и Mercedes, въпреки, че в документацията не беше записано, че сензорите след катализатора се използват в изчисленията на съотношението въздух/гориво. Сега това е първото съмнение, което се поражда когато не e постигнат желания разход на гориво, когато горните стъпки са извършени правилно.
В тези случаи, трябва да поставим симулатор и на втория ламбда сензор.
ВАЖНО
Ние съветваме всички наши клиенти да нулират бордовите компютри, за да увеличат икономията на гориво в техните модерни автомобили.
Изпитателен пробег и проверка на Вашата работа
Започнете с проверка на всички направени свръзки. Уверете се, че предпазител във веригата е инсталиран и полиамидния обратен клапан е в правилната позиция. Сега запалете Вашия автомобил.
Докато двигателя работи, наблюдавайте за поява на балончета във вътрешността на прозрачната PVC тръба идваща от клетката и влизаща обратно в резервоара за вода.
Сега е време да проверите каква е консумацията на ток на Вашия генератор. Този генератор е произведен за работа при 10-40 ампера, при което не се получава прегряване. Ако имате по-висок ампераж при пълен резервоар, трябва да отстраните малко вода + електролит и да добавите само вода за да понижите концентрацията и следователно ампеража. Ако ползвате импулсен модулатор или друг контролер ампеража ще се регулира автоматично. За зимния период препоръчваме да се ползва електролит с по-висока концентрация.
Ако сте направили всичко правилно и Вашия автомобил е дизелов, в рамките на кратък период от време Вие ще забележите, че двигателя започва да звучи различно. Той ще работи по-гладко и по-тихо.
Оборотите може да бъдат нестабилни за няколко секунди. Това е нормално, HHO започва да променя цикъла на горене и двигателят сега се адаптира към добавения към горивната смес газ. След няколко минути оборотите на автомобила се нормализират.
Настройка на Водороден генератор на автомобили работещи с метан или пропанбутан.
Ако вашия автомобил ползва газообразно основно гориво (пропан или метан) след като монтирате Водордния генератор трябва да намалите количеството подаван газ (основно гориво) минимум с около 10 – 15 %. Най – добре е да намалявате основното гориво до момента до който забележите че автомобила ви започва да губи тяга. Когато стигнете до този момент върнете (увеличете) основното гориво до положение в което автомобила ви работи нормално.
След като иминете около 1000 километра може да направите настройка и на подавания Газ на Браун за да получите максимална икономия. Започнете постепенно увеличаване на подавания Газ на Браун като засичате разхода си (Увеличете газа и изминете около 500 километра като следите разхода си). Увеличавайте количеството Газ на Браун до момента до който спрете да получавате икономия. Увеличаването на количеството Газ на Браун става като увеличавате големината на тока (ампеража) от импулсния модулатор.
Поддръжка
Всяка седмица трябва да проверявате предпазителя (трябва да го проверявате по-често през първата седмица след инсталацията!), проверете нивото на водата във вътрешността на водния резервоар и генератора. Допълвайте го само с вода.
Списък за проверка за отстраняване на грешките в HHO системата
Важна информация
HHO газа ще подобри ефективността на горенето. Това е научен факт. При навлизането му в двигателя, заедно с базирано на нефтопродукти гориво, той поражда нарастване на скоростта на разпространение на пламъка. Това позволява на повечето от петролния продукт да изгори по време на работния ход на буталото. Това просто ще се случи. Това ще доведе рязко повишаване на горенето в сравнение с горенето без Газ на Браун . След като горивната ефективност се подобри, ECU често се заблуждава поради намаленото количество на неизгорели въглеводороди и повишено съдържание на кислород и често ще се стреми да добави гориво за да компенсира това. Това може да увеличи отново разхода на гориво.
Простотата на това, което трябва да направите, за да е успешна инсталацията на Водородния генератор, е да вкарате известно количество HHO в двигателя и да коригирате входящите данни от сензорите до колкото е необходимо, така че ECU да не възпрепятства крайния ефект на намаляване на разхода. Това е всичко.
Ако можем да направим тези 2 неща, винаги ще получаваме значително подобрена икономия на гориво и значително подобряване (намаляване) на емисиите на изгорели газове. Въпреки, че този материал е написан имайки предвид предимно потребителите на HHO генератори, той се отнася с пълна сила за всяка друга технология, която подобрява ефективността на горене. Ще откриете, че можете да адаптирате много от тези стъпки по отношение на която и да е технология използвана за коригиране на грешки в проекта. Други технологии за подобряване на горенето (но без да се ограничаваме само до тях): впръскване на водна пара, подгряване на горивото, изпарители на гориво/пулверизатори, технологии за разбиване на горивото (използване на добавки, разбиващи горивото), и т.н.
Трябва да проверите тези разработки започвайки от първата към последната. Те са подредени точно в този ред нарочно, така че най-вероятните проблеми са в по-горните позиции на текста. Също така, проблемите, които са най-лесни за тестване, са поставени по-напред в списъка, в сравнение с тези, които са трудни и/или скъпи за тестване.
Нещо, което трябва да осъзнаем е, че технологията работи. И понеже тя работи, всички превозни средства може да се възползват. Ако имате трудности с постигане на желаните резултати, просто трябва да преминете през тези точки и да намерите причините, поради които не се намалява разхода на гориво. Ако се придържате към него ще откриете проблема и ще достигнете ефекта на спестяване на гориво.
Листинг за проверка
1. Генерира ли Вашето устройство HHO газ?
Най-честия проблем, на който се натъкваме в опитите си за коригиране на грешките в системите е, че няма генерация на HHO или оксиводорода не влиза в двигателя по някаква причина. Проверете Вашата система. Измерете производителността на Вашата HHO клетка като направите тест за водоизместимост. Запомнете, че системата трябва да осигурява около 0,35 – 0,5 литра/мин HHO на всеки 1000 cm3 от работния обем на двигателя. Проверете дали покривате това стандартно изискване.
2. Проверете дали HHO газа влиза в двигателя?
Виждали сме случаи, при които има теч в системата, което пък възпрепятства навлизането на водорода в двигателя. Това може да се дължи на напукан маркуч или на лошо присъединен маркуч. Възвратния вентил може да е ориентиран в грешната посока, което може да блокира достъпа на HHO в двигателя. Веднъж открихме, че капачката на резервоара на сухата клетка има теч и когато отстранихме този проблем ситуация се разреши напълно. Напръскайте маркучите и съединенията със сапунена вода, за да откриете всички течове във Вашата система. Спрете всички открити течове.
3. Проверете дали ампеража на Вашия генератор не е твърде висок?
Друго нещо, което трябва да се провери тук е дали Вашето устройство генерира HHO или пара. Някои от ранните разработчици на клетката използваха техните устройства с толкова много ампераж, че устройството генерираше повече пара отколкото каквото и да е друго. Ако Вашето устройство е горещо на пипане при работа, трябва да сте наясно, че поне част от генерираното е водна пара (нормалната температура е около 50 градуса). Един от начините да се проведе тест за образуване на пара е да отведете изходящия газ така, че да обдухва парче лед. Ако се получат значителни количества мъгла (водни капки), трябва да сте наясно, че поне част от генерираното е пара.
4. Внесохте ли промяна в електронното впръскване на гориво в колата?
Автомобилите с карбуратори и някои дизелови двигатели (Евро модули I, II и III) не изискват никакви промени. Но всички други двигатели с инжекционни горивни системи ще трябва да преминат коригиране на параметрите на управляващата горивния процес електроника, за да постигнете намаляване на разхода на гориво след инсталиране на HHO системата. Обикновено единствените сензори, които изискват преработка са кислородните сензори (ламбда сонда), които се намират преди каталитичния конвертор (катализатора). Повечето двигатели от типа V-6 и V-8 имат по два такива сензора, а повечето 4 цилиндрови двигатели имат по един.
5. Настроихте ли дебита на гориво-нагнетателната помпа?
Превозните средства с карбуратори и някои дизелови двигатели (Евро модули I, II и III) не изискват никакви промени, освен настройка на скоростта на впръскване на горивото съобразно новата смес въздух/гориво.
6. Рестартирахте ли компютъра на колата?
Някои компютри са в състояние да се “научат” и да се адаптират към условията, които съпътстват работата на Вашия двигател. Тъй като сте направили основна промяна чрез добавяне на EFIEs и HHO системата, може да се наложи да рестартирате (нулирате) компютъра на автомобила, за да изтриете това, което системата “помни” от времето когато тя е била неефективна за да започнете наново с новите подобрения, които сте инсталирали. Можете да рестартирате Вашия компютър, като изключите клемата на кабела за масата на акумулатора от електрическата система на колата оставяйки го в това положение за една нощ като след това отново може да го свържете към акумулатора.
7. Има ли нужда от подмяна на Вашите ламбда сензори?
Ламбда сензорите се износват. Виждал съм оценки, които казват, че трябва да ги смените след всеки 50.000 км. Моя опит показва, че те могат да се използват много повече мили от това, но ако сте изминали 100.000 км или повече използвайки Вашите ламбда сензори, трябва да ги смените. Има вероятност при смяната да постигнете по-голяма икономия на гориво от само себе си. Бяхме свидетели на разрешаването на проблемите с много проекти само след осъществяването на тази стъпка. В случай че ползвате ламбда сензор симулатор, подманта на сензора не е необходима.
8. Има ли друга механична повреда в двигателя Ви?
Ако Вашия двигател работи нормално, добавянето на HHO системата няма да промени това. Сами може да откриете, че ако Вашия двигател не работи нормално, самото ремонтиране може да доведе до дратично увеличаване на икономия на гориво от себе си. Ако лампичката за неизправна работа на двигателя е светила преди стартиране на проекта, трябва да проучите тази грешка и да я отстраните. Ако не сте сигурни, рестартирайте компютъра си, изключете изцяло системата за HHO, махнете удължителя на ламбда сензора и всички други допълнително направени модификации и проверете дали все още получавате код за грешка. Ако е така, първо оправете проблема, преди да добавите направените от Вас модификации.
9. Трябва ли да се преработват (манипулират) сензорите след катализатора?
В миналото и в повечето случаи сензорите поставени след катализатора не се използват в изчисленията за съотношението въздух/гориво. Следователно те не е необходимо да се манипулират. Все пак открихме само няколко случая, когато това не вярно. Dodge/Chrysler и Honda от около 2002 нататък са отразили в документацията, че те използват сензорите разположени зад катализатора като част от тяхното изчисление на съотношението въздух/гориво. Jeep също правят така. Преработихме няколко проекта чрез обработката на сензорите след катализатора Ford F-150s и Mercedes, въпреки, че в документацията не беше записано, че сензорите след катализатора се използват в изчисленията на съотношението въздух/гориво. Сега това е първото съмнение, което се поражда когато не e постигнат желания разход на гориво, когато горните стъпки са извършени правилно.
10. Има ли нужда от настройка на други сензори?
След коригирането на кислородните сензори, сензора, който най-вероятно ще има нужда от преработка е MAF или MAP сензора (масовия дебитомер). При повечето автомобили, имате единия или другия тип, но не и двата. При някои превозни средства имате и двата и когато това е така, трябва да се преработи MAF сензора. Има верига, която обслужва манипулирането на този датчик, като информацията може да откриете в публикацията “A Simple MAF/MAP Enhancer”. Имайте предвид, че MAP сензорите на Ford обикновено имат честотна характеристика на подавания към ECU сигнал. Въпреки това, в тези случаи обикновено може да попаднете на MAF сензори работещ само с промяна на напрежението, като тях може да манипулирате. След манипулиране на MAF или MAP сензора, други сензори, които може да бъдат настроени с успех са IAT (датчика за измерване на температурата на входящия въздух) и CTS (сензора за температурата на охлаждащата течност).
За да обобщим, много автомобили имат нужда само от корекции по сензора за кислород преди катализатора. Когато това не окаже влияние, открихме, че повечето от останалите проекти намираха цялостно решение при манипулирането на сензор(ите) за кислород след катализатора. В редките случаи, когато е необходимо повече тунинговане трябва да коригирате работата на MAF сензора (или на MAP сензора, ако няма MAF) за да достигнете до решение на проблема. Почти никога не трябваше да коригираме работата на IAT сензора или на CTS. Така че манипулирането на сензорите трябва да се извършва в този ред.
Ако това се случи най-доброто решение е да инсталирате новия HEC – HHO EFIE чип. HEC е чип с микропроцесор с работна честота 200 MHz , Той използва високоскоростния си сериен вход/изход (сервизната букса на автомобила), за да комуникира директно с ECU чрез порт OBD-II. Той е специално разработен и настроен за нуждите на превозни средства оборудвани с HHO генератори. HEC е динамичен – това означава, че HEC ще следи нивата на кислород в изгорелите газове, заедно с обороти на двигателя и неговото натоварване, температурата и обема на входящия въздух, както и много други променливи параметри, за да се определи най-ефективният дебит на горивото и момента на впръскване на горивото в до 256 отделни точки на натоварване.
При използване на HHO като добавка към горивото, HEC ще коригира подаването на гориво и момента на неговото впръскване за оптимизиране на ефективността. Когато HHO не работи, HEC автоматично ще се пренастрои и ще премине към високо ефективен режим на работа без използване на HHO системата.
Всички превозни средства може да се възползват от този чип. При някой от тях по-трудно се поддават на промяната от други, поради начина, по който е програмиран ECU. Но въпреки това всички автомобили подлежат на успешна преработка. Технологията работи. Ако сте стигнали до тази точка и проблема с автомобила Ви все още не е решен, една от по-горните стъпки все още не е извършена правилно. Трябва да я откриете и да я коригирате. И тогава ще постигнете удивителен резултат.
