Вдишването на водороден газ предпазва от мускулни уврежданияНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Защитен ефект на вдишване на водороден газ върху мускулни увреждания с помощта на модел на исхемична реперфузионна травма на заден крайник на мишка
DOI: 10.1097/PRS.0000000000003878-
Резюме:
История: Исхемично-реперфузионното увреждане е една от водещите причини за тъкан увреждане и дисфункция, по-специално свободен трансфер на тъкани, травматично ампутиран крайник и продължително прилагане на турникет по време на операция на крайника. В това проучване авторите изследват терапевтичните ефекти на водородния газ върху исхемично-реперфузионно увреждане на скелетните мускули.
Методи: Авторите сравняват концентрацията на водород в мускула при интраперитонеално приложение на богат на водород физиологичен разтвор и при вдишване на водороден газ. Животните бяха подложени на исхемия-реперфузия. Мишките бяха третирани с вдишване на водороден газ и задният гастрокнемиус мускул беше събран. Мускулната морфология и възпалителната промяна бяха оценени след исхемия-реперфузия. Освен това беше извършен тест за отпечатък, за да се оцени функционалният ефект на водорода.
Резултати: Концентрацията на водород в тъканта беше значително по-висока и повишеното ниво се поддържаше по-дълго чрез вдишване на водороден газ, отколкото чрез интраперитонеално приложение на богат на водород физиологичен разтвор. Инфарктната зона и областта със загуба на тъканна структура и изразена клетъчна инфилтрация бяха значително намалени в групите, лекувани с вдишване на водороден газ по време на исхемия-реперфузия; тези ефекти обаче не са наблюдавани при последваща обработка на водород. Една седмица след исхемия-реперфузия мишките, които са били предварително третирани с водороден газ, се възстановяват по-бързо и постигат по-гладко ходене на външен вид в сравнение с мишките в другите групи, както е оценено чрез теста за отпечатък. Заключения: Вдишването на водороден газ намалява мускулното увреждане, инхибира възпалителния отговор и подобрява функционалното възстановяване. Тези открития предполагат, че оптималният път за доставяне на водород е непрекъснатото вдишване на водороден газ, което може да бъде нов клиничен начин на лечение при исхемично-реперфузионно увреждане.