H2 физиологичен разтвор предотвратява катаракта, предизвикана от селенитНаучно Изследване

Резюме:

Целта на това проучване беше да се изследва потенциалният антиоксидантен ефект и механизмът за защитните ефекти на водородния физиологичен разтвор върху селенит- индуцирана катаракта при плъхове. Малките плъхове Sprague-Dawley бяха разделени на следните групи: контролна (Група А), индуцирана със селенит (Група В) и третирана със селенит плюс водороден физиологичен разтвор (Група С). Малките плъхове в групи B и C получават еднократна подкожна инжекция с натриев селенит (25 μmol/kg телесно тегло) на постнаталния ден 12. Група C също получава интраперитонеална инжекция с H2 физиологичен разтвор (5 ml/kg телесно тегло) дневно от постнаталния ден 8 до постнатален ден 17. Развитието на катаракта се оценява всяка седмица чрез изследване с прорезна лампа в продължение на 2 седмици. След умъртвяване, извлечените лещи бяха анализирани за активност на супероксид дисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза, глутатион редуктаза и глутатион S-трансфераза, нива на малондиалдехид, редуциран глутатион (GSH) и общо съдържание на сулфхидрил. Големината на помътняване на лещата в група B е значително по-висока, отколкото в група A (p<0.05), докато група C има по-малко помътняване от група B (p<0.05). В сравнение с група В, средните активности на антиоксидантните ензими супероксид дисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза, глутатион редуктаза и глутатион S-трансфераза, нивата на GSH и общото съдържание на сулфхидрил са по-високи, докато нивото на малондиалдехид е по-ниско след лечение с водороден физиологичен разтвор (р<0.05). Това е първоначален доклад, показващ, че водородният физиологичен разтвор може да предотврати предизвиканата от селенит катаракта при плъхове. Той действа чрез поддържане на антиоксидантни ензими и GSH, защита на сулфхидрилната група и инхибиране на липидната пероксидация.