H2 инхалация за спасяване на загуба на слуха, причинена от шумНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Вдишване на молекулярен водород, спасително лечение за загуба на слуха, причинена от шум
DOI: 10.3389/fncel.2021.658662-
Резюме:
Излагането на шум е най-важният външен фактор, причиняващ придобита загуба на слуха при хората, и е тясно свързано с производството на реактивни кислородни видове (ROS) в кохлеята. Няколко проучвания съобщават, че прилагането на различни съединения с антиоксидантни ефекти може да лекува загуба на слуха, причинена от оксидативен стрес. Въпреки това, традиционното системно приложение на лекарства във вътрешното ухо на човека е проблематично и не е било успешно в клинична среда. Следователно има спешна необходимост от разработване на спасително лечение за пациенти с остри акустични наранявания. Водородният газ има антиоксидантни ефекти, бързо разпределение и се разпределя системно след вдишване. Целта на това проучване беше да се определи защитната ефикасност на единична доза молекулярен водород (H2) върху кохлеарните структури. Морските свинчета бяха разделени на шест групи и умъртвени веднага след или на 1 или 2 седмици. Животните бяха изложени на широколентов шум в продължение на 2 часа, последвано директно от 1-часово вдишване на 2% H2 или стаен въздух. Електрофизиологичните прагове на слуха с помощта на честотно-специфичен слухов отговор на мозъчния ствол (ABR) бяха измерени преди излагане на шум и преди жертвоприношение. Праговете на ABR са значително по-ниски при животни, третирани с H2 на 2 седмици след експозицията, със значително запазване на външните космени клетки в цялата кохлея. Количественото определяне на имунореактивността на синаптофизин разкри, че вдишването на H2 защитава синаптичните структури на кохлеарните вътрешни космени клетки, съдържащи синаптофизин. Възпалителният отговор е по-голям в stria vascularis, показвайки повишен Iba1 поради инхалация на H2. Повторното приложение на инхалация на H2 може допълнително да подобри терапевтичния ефект. Този животински модел не възпроизвежда условия при хора, което подчертава необходимостта от допълнителни проучвания в реалния живот при хора.