Метаболитна и оксидативна динамика при H2 лечение на хронична сърдечна недостатъчностНаучно Изследване

Резюме:

Изследвахме ефекта на молекулярния водород (H2) върху съдържанието на 2,3-дифосфоглицеринова киселина (2,3 -DPG), ATP, малондиалдехид и каталазна активност в еритроцитите при хронична сърдечна недостатъчност. Вдишването на 2% молекулярен водород Н2 се извършва в продължение на 40 минути многократно (5 дни) или веднъж. Вдишването на H2 предизвиква повишаване на концентрацията на АТФ и в двете изследователски групи, но е по-изразено след многократно вдишване. Съдържанието на 2,3-DPG се увеличава след многократно излагане на H2. Увеличаването на метаболитната активност под въздействието на Н2 е придружено от намаляване на концентрацията на малондиалдехид и повишаване на активността на каталазата. По този начин приложението на H2 при хронична сърдечна недостатъчност намалява оксидативния стрес и подобрява метаболизма на еритроцитите, което допринася за подобряване на микроциркулацията. Това ни позволява да препоръчаме H2 за защита срещу исхемично и реперфузионно увреждане на миокарда.