Неефективност на водородния газ при модели на плъхове с неонатална хипоксия-исхемияНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Водородният газ е неефективен при модели на плъхове с умерена и тежка неонатална хипоксия-исхемия
DOI: 10.1016/j.brainres.2008.12.066-
Резюме:
Доказано е, че водородният газ (H(2)) подобрява мозъчното увреждане при експериментална фокална исхемия на възрастни плъхове и при лека неонатална хипоксия-исхемия (HI, 90 минути хипоксия) модел на плъх. В това проучване тествахме H(2) при умерени (120 минути хипоксия) и тежки (150 минути хипоксия) неонатални HI модели на плъхове. Ние предположихме, че H (2) ще подобри резултатите след неонатална HI чрез изчистване на свободните радикали. Двеста (200) плъха Sprague-Dawley без пол на 10-ия ден от живота (p10) са подложени на неонатална HI с модела на Rice-Vannucci. Проучени са множество протоколи за лечение, включително преисхемично лечение, интраисхемично лечение и пост-исхемично лечение (Sham n=32, HI n=82, HI+H(2)n=86). Тествахме също H(2) в оклузия на средна церебрална артерия (MCAO) при възрастни плъхове (MCAO n=9, MCAO+H(2)n=7) за сравнение. Анализът след 24 часа включва обем на инфаркта, измерване на мозъчната концентрация на малондиалдехид (MDA) (краен продукт на липидната пероксидация), дневно тегло, хистология на Nissl и смъртност. При умерени и тежки неонатални HI модели, терапията с водороден газ (2,9% концентрация H(2)) не е свързана с намален обем на инфаркта или намалена концентрация на MDA. Предварителната обработка с H(2) газ (2,9%) се свързва с увеличен обем на инфаркта при неонатална HI. При MCAO при възрастни плъхове терапията с H(2) газ демонстрира тенденция на благоприятен ефект. Излагането на H(2) газ на неисхемични новородени води до значително повишаване на мозъчната концентрация на MDA. Ние заключаваме, че 2,9% H(2) газова терапия не подобрява умерено до тежко исхемично увреждане при неонатална хипоксия-исхемия.