Богатата на H2 вода предотвратява увреждането на черния дроб при мишкиНаучно Изследване

Резюме:

Цел: Да се изследват хепатопротективните ефекти и механизмите на богатата на водород вода (HRW) при индуцирана от ацетаминофен (APAP) чернодробно увреждане при мишки.

Методи: Мъжките мишки бяха разделени на случаен принцип в следните четири групи: контролна група с нормален физиологичен разтвор (NS), мишките получиха еквивалентни обеми NS интраперитонеално (ip); HRW контролна група, мишките получават HRW (същия обем като NS групата); APAP + NS група, мишките получават NS ip за 3 d (5 mL/kg телесно тегло, два пъти на ден в 8 сутринта и 5 следобед) след инжектиране на APAP; APAP + HRW група, мишките получават HRW за 3 d (същото като лечението с NS) след APAP предизвикване. В първия експеримент, мишките бяха инжектирани ip със смъртоносна доза от 750 mg/kg APAP, за да се определи степента на 5-d преживяемост. Във втория експеримент мишките се инжектират ip със сублетална доза от 500 mg/kg. Кръвни и чернодробни проби бяха събрани на 24, 48 и 72 часа след инжектирането на APAP, за да се определи степента на чернодробно увреждане.

Резултати: Лечението с HRW доведе до значително увеличение на 5-дневната преживяемост в сравнение с групата на лечение с APAP + NS (60% срещу 26,67%, P <0,05 ). HRW може значително да намали нивото на серумната аланин аминотрансфераза (24 часа: 4442 ± 714,3 U/L срещу 6909 ± 304,8 U/L, P < 0,01; 48 часа: 3782 ± 557,5 U/L срещу 5111 ± 404 U/L, P < 0,01; и 3255 ± 337,4 U/L срещу 3814 ± 250,2 U/L, P < 0,05, съответно) и ниво на аспартат аминотрансфераза (24 часа: 4683 ± 443,4 U/L срещу 5307 ± 408,4 U/L, P < 0,05; 48 часа: 3392 ± 377,6 U/L срещу 4458 ± 423,6 U/L, P < 0,01; и 3354 ± 399,4 U/L спрямо 3778 ± 358 U/L, съответно) в сравнение с групата на лечение с APAP. Нивата на алкалната фосфатаза, общия билирубин и лактатдехидрогеназата имат същия резултат. Седемдесет и два часа след прилагането на APAP, бяха събрани чернодробни проби за патологично изследване и серумът беше събран за откриване на нивата на цитокини. Чернодробният индекс (5,16% ± 0,26% спрямо 5,88% ± 0,073%, P < 0,05) и процентът на зоната на чернодробна некроза (27,73% ± 0,58% спрямо 36,87% ± 0,49%, P < 0,01) са значително по-ниски в Животни, третирани с HRW. Съдържанието на малонилдиалдехид (MDA) е значително намалено в групата на предварително третиране с HRW, но е повишено в групата, третирана с APAP (10,44 ± 1,339 nmol/mg протеин спрямо 16,70 ± 1,646 nmol/mg протеин, P < 0,05). Намаляване на активността на супероксид дисмутаза (SOD) в групата на лечение с APAP и повишаване на SOD в групата на лечение с HRW също бяха открити (9,74 ± 0,46 U/mg протеин спрямо 12,1 ± 0,67 U/mg протеин, P < 0,05). Освен това, HRW може значително да увеличи съдържанието на глутатион (GSH) (878,7 ± 76,73 mg/g протеин срещу 499,2 ± 48,87 mg/g протеин) в сравнение с групата на лечение с APAP. Междувременно HRW може да намали нивото на възпаление (серумен TNF-α: 399,3 ± 45,50 pg/L срещу 542,8 ± 22,38 pg/L, P < 0,05; и серумен IL-6: 1056 ± 77,01 pg/L срещу 1565 ± 42,11 pg /L, P < 0.01, съответно). В допълнение, HRW може да инхибира 4-HNE, образуването на нитротирозин, JNK фосфорилирането, конексин 32 и експресията на цитохром P4502E. Едновременно с това HRW може да улесни митозата на хепатоцитите, за да насърчи регенерацията на черния дроб.

Заключение: HRW има значителен терапевтичен потенциал при индуцирана от APAP хепатотоксичност чрез инхибиране на оксидативния стрес и възпаление и насърчаване на регенерацията на черния дроб.