Богатата на водород среда предпазва Schwann клетките от апоптоза, индуцирана от висока глюкозаНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Защитен ефект на богата на водород среда срещу силно индуцирана от глюкоза апоптоза на Schwann клетки in vitro
DOI: 10.3892/mmr.2015.3874-
Резюме:
Диабетната периферна невропатия (DPN) се счита за едно от най-разпространените и животозастрашаващи микроваскуларни диабетни усложнения. DPN засяга до 50% от пациентите със захарен диабет и в момента няма налични ефективни терапевтични стратегии за неговото лечение. Предишни проучвания съобщават, че оксидативният стрес и поли(ADP-рибоза) полимераза-1 (PARP-1) могат да бъдат обединяващи фактори за хипергликемично увреждане. Целта на настоящото изследване беше да се изследват защитните ефекти на богата на водород среда (HM) върху медииран от висока глюкоза (HG) оксидативен стрес, активиране на PARP-1 и апоптоза на Schwann клетки (SC) in vitro. Клетките бяха разделени на различни групи и бяха третирани в продължение на 48 часа. Клетъчната жизнеспособност и апоптозата бяха оценени с помощта на комплект за броене на клетки-8 и съответно анексин V/пропидиев йодид. Концентрациите на 8-хидрокси-2-дезоксигуанозин (8-OHdG) и пероксинитрит (ONOO-) бяха открити с помощта на ензимно-свързан имуносорбентен анализ. Наличието на вътреклетъчни свободни кислородни радикали се потвърждава с помощта на поточен цитометричен анализ. Проведени са колориметрични анализи за определяне на активността на каспаза-3 и е извършено уестърн блотиране за откриване на нивата на протеинова експресия на PARP-1, разцепен PARP-1, PAR, фактор, индуциращ апоптоза (AIF), В-клетъчен лимфом 2 ( Bcl-2) и Bcl-2-свързан X протеин. Установено е, че HG предизвиква тежък оксидативен стрес и насърчава каспаза-зависимата и каспаза-независимата апоптоза на SCs. Лечението с HM инхибира индуцирания от HG оксидативен стрес чрез потискане на производството на хидроксил и ONOO-, нивата на 8-OHdG, активността на каспаза-3 и апоптозата в SCs. Освен това, лечението с HM регулира надолу HG-индуцираното освобождаване на PAR, активирането на PARP-1 и ядрената транслокация на AIF и повишава експресията на Bcl-2 в SCs. Тези резултати показват, че HM инхибира HG-индуцирания оксидативен стрес, свързан с каспаза-зависими и каспаза-независими апоптотични пътища в SCs. Следователно, HM може да има потенциал като лечение на DPN.