Приемът на H2 потиска сигнализирането при гризачиНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Едновременният орален и инхалационен прием на молекулярен водород адитивно потиска сигналните пътища при гризачи
DOI: 10.1007/s11010-015-2353-y-
Резюме:
Молекулярният водород (H2) е агент с потенциални приложения при свързани с оксидативен стрес и/или възпалителни разстройства. H2 обикновено се прилага чрез вдишване на H2-съдържащ въздух (HCA) или чрез орален прием на вода, богата на H2 (HRW). Въпреки нарастващите доказателства, молекулярният механизъм, който е в основата на терапевтичните ефекти и оптималният метод за прилагане на H2, остават неясни. Тук изследвахме дали H2 засяга сигналните пътища и генната експресия по начин, зависим от дозата или дозовия режим. Първо изследвахме концентрациите на H2 в кръвта и органите след прилагането му и установихме, че пероралният прием на HRW бързо, но временно повишава концентрациите на H2 в черния дроб и предсърдната кръв, докато концентрациите на H2 в артериалната кръв и бъбреците са една десета от тези в черен дроб и предсърдна кръв. Обратно, вдишването на HCA повишава H2 еднакво както в предсърдната, така и в артериалната кръв. След това проучихме дали H2 променя генната експресия в нормален черен дроб на мишка, използвайки анализ на ДНК микрочипове след прилагане на HCA и HRW. Анализът на пътя на изобретателността разкри, че H2 потиска експресията на гени, регулирани от ядрен фактор-капа B (NF-κB). Western blot анализът показа, че H2 атенюира сигнализирането на ERK, p38 MAPK и NF-κB в черния дроб на мишка. И накрая, ние оценихме дали промените в генната експресия са повлияни от начина на приложение на H2 и открихме, че комбинацията от HRW и HCA има най-мощни ефекти върху сигналните пътища и генната експресия в системните органи, което предполага, че H2 може да действа не само чрез зависим от дозата механизъм, но и чрез сложна молекулярна мрежа.