H2-обогатен вискозитет на вода и кръвНаучно Изследване

Резюме:

История: Предишни изследвания показват, че напитките за заместване на течности, приемани след тренировка, могат да повлияят биомаркери за хидратация. Няма специфичен маркер за хидратация, който да е универсално приет като идеален параметър за рехидратация след усилени упражнения. Понастоящем промените в телесната маса се използват като параметър по време на хидратация след тренировка. Необходими са допълнителни параметри, за да се оцени напълно и по-добре да се разбере рехидратацията след усилени упражнения. Това рандомизирано, двойно-сляпо, паралелно проучване оценява ефекта на водата с високо рН върху четири биомаркера след дехидратация, предизвикана от упражнения.

Методи: Сто здрави възрастни (50 M/50 F, 31 ± 6 години) бяха включени в един клиничен изследователски център в Camden, NJ и завършиха това проучване без нежелани събития. Всички индивиди са тренирали в топла среда (30 °C, 70% относителна влажност), докато теглото им бъде намалено с нормално прието ниво от 2,0 ± 0,2% поради изпотяване, което отразява ефектите от упражненията за предизвикване на лека дехидратация. Участниците бяха рандомизирани да се рехидратират с електролизирана вода с високо рН (алкална) или стандартна вода с еднакъв обем (2% телесно тегло) и бяха оценени за допълнителен 2-часов период на възстановяване след упражнение, за да се оценят всички потенциални вариации в измерените параметри . Следните биомаркери бяха оценени в началото и по време на периода на тяхното възстановяване: вискозитет на кръвта при високи и ниски скорости на срязване, плазмен осмолалитет, биоимпеданс и телесна маса, както и мониторинг на жизнените показатели. Освен това беше извършен анализ на смесен модел за допълнително валидиране.

Резултати: След дехидратация, предизвикана от физическо натоварване, консумацията на електролизирана вода с високо рН намалява вискозитета при високо срязване средно с 6,30% в сравнение с 3,36% със стандартна пречистена вода (р = 0,03). Други измерени биомаркери (плазмен осмолалитет, биоимпеданс и промяна на телесната маса) не показват значителна разлика между двата вида вода за рехидратация. Анализът на смесен модел обаче потвърди ефекта на вода с високо рН върху вискозитета при високо срязване в сравнение със стандартна пречистена вода (p = 0,0213) след контролиране на ковариати като възраст и базови стойности. Заключения: Значителна разлика във вискозитета на цяла кръв беше открита в това проучване, когато се оценяваше електролитна вода с високо рН спрямо приемлива стандартна пречистена вода по време на фазата на възстановяване след усилена дехидратация, предизвикана от упражнения.