H2 газ и бъбречна исхемия, реперфузионно уврежданеНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Водородният газ не подобрява реперфузионното увреждане на бъбречната исхемия в предклиничен модел
DOI: 10.1111/aor.13118-
Резюме:
При бъбречна трансплантация исхемичното реперфузионно увреждане уврежда ранната функция на присадката и може да намали дългосрочната преживяемост на присадката. Водородът има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, които могат да намалят ефектите от исхемичното увреждане. Целта на това проучване беше да се изследват ефектите на водородния газ, прилаган по време на реперфузия в предклиничен модел на бъбречна исхемия при реперфузионно увреждане. Свинските бъбреци претърпяха 15 минути топла исхемия, последвана от 22 часа студена исхемия. След това те бяха реперфузирани в продължение на 6 часа с цяла автоложна кръв на ex vivo реперфузионна верига. Сдвоените бъбреци бяха рандомизирани за контрола (n = 6) (25% кислород, 5% въглероден диоксид, 70% азот) или водород (n = 6) (2% водород, 25% кислород, 5% въглероден диоксид, 68% азот) групи. Тъканни, уринни и кръвни проби се събират на изходно ниво и всеки час през целия период на реперфузия. Базовите измервания са сходни в групите. След перфузия няма значителна разлика между контролните и водородните групи в отделянето на урина (693 mL срещу 608 mL, P = 0,86), бъбречния кръвен поток (105,9 спрямо 108 mL/min/100g, P = 0,89), киселинно- базова хомеостаза или креатининов клирънс. Имаше значително увеличение на нивата на цитокини от изходното ниво до 6 часа и в двете групи (IL-1β P = 0,002; IL-6 P = 0,004; IL-8 P = 0,002). Въпреки това, няма значителни разлики в нивата на възпалителни цитокини (IL1β, IL-6 и IL-8) между групите. Прилагането на водороден газ не подобрява бъбречната функция, намалява оксидативното увреждане или възпалението по време на реперфузията на исхемично увредени бъбреци.