H2 газът предотвратява индуцираното от хипоксия сърдечно ремоделиранеНаучно Изследване

Резюме:

Разпространението на сънна апнея е много по-високо при пациенти със сърдечна недостатъчност и интермитентна хипоксия (IH), свързана със сънна апнея може да предизвика ремоделиране на лявата камера (LV). Целта на това проучване беше да се изследва ефектът от повтарящия се хипоксичен стрес върху сърдечната недостатъчност и да се оцени антиоксидантният ефект на водородния газ. Мъжки сирийски нормални (n=22) и кардиомиопатични (CM) (n=33) хамстери са били изложени на IH (5-минутни цикли от 5% и 21% кислород за 8 часа/ден) или нормоксия в продължение на 14 дни. Водородният газ (3.05 vol/100 vol) се прилага чрез вдишване на CM хамстери по време на хипоксия. След оценка на сърдечната функция чрез ехокардиография, сърцето беше изследвано чрез светлинна и електронна микроскопия, имунохистохимия и RT-PCR. IH има тенденция да повишава съотношението на ранния диастоличен митрален приток към скоростта на митралния анулус (E/e’, 21,8 срещу 16,9), но не повлиява фракцията на изтласкване на LV (EF) при сирийски хамстери. При CM хамстери обаче IH повишава E/e’ (29,4 спрямо 21,5) и значително намалява фракцията на изтласкване (37,2% спрямо 47,2%). IH също увеличава площта на напречното сечение на кардиомиоцитите (672 срещу 443 μm(2)), интерстициалната фиброза (29,9% срещу 9,6%), свързана с повишен оксидативен стрес и производство на супероксид в LV миокарда. Освен това, IH значително повишава експресията на c-fos и c-jun mRNA в CM. Вдишването на водороден газ значително намалява оксидативния стрес и ембрионалната генна експресия, като впоследствие запазва сърдечната функция при CM хамстери. IH ускори ремоделирането на LV на сърдечна недостатъчност поне отчасти чрез повишен оксидативен стрес при CM хамстери, което може да обясни лошата прогноза на пациенти със HF, придружена от сънна апнея.