H2 физиологичен разтвор намалява миокардната апоптозаНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Фармакологичното посткондициониране с млечна киселина и наситен водороден физиологичен разтвор може да отслаби миокардната апоптоза
DOI: 10.3760/cma.j.issn.1671-0282.2015.03.014-
Резюме:
Цел: Да се проучи хипотезата за фармакологичното посткондициониране с млечна киселина и наситен водороден физиологичен разтвор след исхемично увреждане на миокарда вместо пост-кондициониране с механична дилатация на силно запушени коронарни съдове за намаляване на апоптозата на кардиоцитите чрез пътя на митогенактивирани протеин кинази (MAPK).
Методи: Общо 108 плъха бяха произволно (произволен брой) разделени на 6 групи (re = 18 във всяка група): фиктивно оперирана група (получили 60 pX нормален физиологичен разтвор без исхемия), реперфузия /група с нараняване (R/I, получила 60 pX нормален физиологичен разтвор и рутинна процедура за исхемична перфузия [IR]), група след кондициониране (M-Post, получила 60 pX нормален физиологичен разтвор и посткондициониращо лечение, 4 цикъла от 20/20 s реперфузия /повторна оклузия), група с млечна киселина (Lac, получила 60 |xL млечна киселина и рутинна IR процедура), група с наситен водороден физиологичен разтвор (Hyd, получила 60 pX богат на водород физиологичен разтвор и рутинна IR процедура) и млечна киселина + наситен водороден физиологичен разтвор група (Lac + Hyd, получиха комбинация от 60 pX млечна киселина и 60 μL богат на водород физиологичен разтвор заедно с рутинна IR процедура). Моделът на остър миокарден инфаркт беше направен чрез исхемия в продължение на 45 минути и рН стойността на кръвта от дясното предсърдие беше открита при плъхове от всички групи. След 3 минути реперфузия, 6 плъха от всяка група бяха умъртвени и миокардна тъкан беше извадена за измерване на нивото на MDA и SOD. След 30 минути реперфузия, други 6 плъха от всяка група бяха умъртвени и миокардна тъкан беше извадена за измерване на нивото на фосфорилиран MAPK (p38/JNK и ERK), TNF-a, Caspase-8 чрез Western-blot метод. След 24-часова реперфузия имаше само 6 плъха във всяка група и хемодинамиката беше измерена във всеки плъх, след което плъховете бяха умъртвени и сърцата бяха извадени за откриване на клетъчна апоптоза чрез метода TUNEL. Беше използван еднопосочен дисперсионен анализ (ANOVA) и бяха използвани q тестове, за да се определи дали съществуват значителни разлики в отделната променлива между групите.
Резултати: pH на кръвта от дясното предсърдие след 3 минути реперфузия в Lac + Hyd групата е значително по-ниска от тази в R/I групата (7,32 ±0. 06 спрямо 7.43 ±0.03, P <0.05), съдържанието на MDA е по-ниско (1.14 ± 0.16 спрямо 1.56 ± 0.21, P <0.05) и съдържанието на SOD е по-високо в групата Lac + Hyd, отколкото в групата R/I (57,92 ± 15,12 срещу 35,48 ± 12,46, P < 0,05). Апоптотичният индекс на Lac + Hyd групата е много по-нисък от този на R/I групата (9.50 ± 1.51) % спрямо (15.21 ± 1.91) %, P<0.05. След 30 минути реперфузия, нивото на P-p38 при исхемична миокардия в Lac + Hyd групата е значително по-ниско от това в R/I групата (0,46 ±0,06 срещу 2,18 ±0,32, P < 0,05), нивата на P-JNK (0,59 ±0,03 спрямо 1,62 ±0,29, P<0,05), TNFa (0,34 ±0,08 спрямо 1,78 ±0,31, P<0,05) и каспаза-8 (0,31 ±0.07 срещу 1.52 ± 0.28, P < 0.05) са всички по-ниски от тези в R/I групата. Въпреки това, няма значителни разлики в нивата на всички по-горе променливи между Lac + Hyd групата и M-Post групата (P > 0.05). След 30 минути реперфузия няма значителна разлика в нивото на P-ERK между Lac + Hyd групата и R/I групата (0,55 ± 0,13 спрямо 0,57 ± 0,05, P > 0 .05), а нивото на P-ERK в Hyd групата е значително по-ниско от това в R/I групата (0,30 ± 0,09 спрямо 0,57 ± 0,05, P < 0,05), Нивото на P-ERK в групите Lac Hyd и Lac + Hyd беше значително по-ниско от това в групата M-Post (1,21 ± 0,13, 0,30 ± 0,09, 0,55 ± 0,13 спрямо 1,96 ± 0,39 , P < 0.05).
Заключение: Фармакологичното посткондициониране с млечна киселина и наситен водороден физиологичен разтвор може да се използва вместо механично посткондициониране за инхибиране на фосфорилирането на p38/JNK и ERK, отслабване на миокардните клетки апоптоза.