H2 Вдишване и свързано със сепсис възпалениеНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Ефекти от вдишване на водород върху серумни провъзпалителни фактори и чревно увреждане при мишки с тежък сепсис
DOI: 10.3760/cma.j.issn.2095-4352.2015.06.016-
Резюме:
Да се изследват ефектите и механизмите на вдишване на водород върху серумните нива на провъзпалителни фактори и чревно увреждане при тежки септични мишки . 176 мъжки ICR мишки бяха разделени на случаен принцип в четири групи: група за фиктивна операция, група за контрол на водород (симулация + вдишване на водород), моделна група (модел на тежък сепсис) и група на лечение с водород (модел на тежък сепсис + инхалация на водород), с 44 мишки във всяка група. Моделът на тежък сепсис беше възпроизведен чрез лигиране и пункция на цекума (CLP). Инхалирането на 2% водород се прилага за 1 час на 1 час и 6 часа след фиктивна или CLP операция. Двадесет животни във всяка група бяха избрани и наблюдавани за 7-дневна степен на преживяемост. Шест животни във всяка група бяха избрани и умъртвени на 6, 12, 24 и 48 часа след фалшиво или CLP, концентрациите на фактор на туморна некроза-α (TNF-α), интерлевкини (IL-6, IL-10) и висока подвижност групова кутия 1 (HMGB1) в серума бяха определени, чревните хистопатологични промени и резултати бяха оценени чрез светлинна микроскопия и бяха определени активностите на миелопероксидазата (МРО) и каспаза-3. 7-дневната преживяемост на мишки с тежък сепсис е 0; степента на 7-дневна преживяемост е повишена до 60% в групата на лечение с водород, със статистическа значимост в променливите в сравнение с моделната група (Р <0.05). В сравнение с групата с фиктивна операция, серумните концентрации на TNF-α, IL-6, IL-10 и HMGB1 бяха очевидно повишени, червата бяха силно увредени заедно с по-високи хистопатологични резултати и активността на чревния MPO и каспаза-3 беше значително повишена в различни времеви точки след CLP в моделна група (всички Р <0.05). В сравнение с моделната група, серумните концентрации на TNF-α, IL-6 и HMGB1 са значително намалени [TNF-α (ng/L): 6 часа: 110,34±9,28 спрямо 440,55±25,78, 12 часа: 82,29±8,43 спрямо 448.36±32.54, 24 часа: 79.68±9.04 срещу 346.42±22.24, 48 часа: 80.79±10.06 срещу 368.94±31.58; IL-6 (ng/L): 12 часа: 58,68±8,55 спрямо 158,28±16,73, 24 часа: 46,98±7,58 спрямо 146,74±18,02, 48 часа: 38,67±8,22 спрямо 136,45±15,45; HMGB1 (μg/L): 6 часа: 15,75±4,32 спрямо 55,56±10,04, 12 часа: 32,02±9,33 спрямо 89,65±15,65, 24 часа: 35,87±8,54 спрямо 86,44±20,33, 48 часа: 23,85±9,83 v s 98.33±18.88, всички P < 0,05], серумните концентрации на IL-10 (ng/L) на 24 часа и 48 часа след CLP са очевидно повишени (24 часа: 135,44±16,43 спрямо 79,22±12,03, 48 часа: 110,92±12,54 спрямо 74,47±11,18 , и двете P < 0,05), чревното увреждане се подобрява с намалени хистопатологични резултати (12 часа: 1,70±0,06 спрямо 3,23±0,44, 24 часа: 2,12±0,31 спрямо 4,51±0,58, 48 часа: 2,03±0,42 спрямо 4,27±0,58, всички P < 0,05), а чревните MPO и активностите на каспаза-3 бяха значително намалени [МРО (U/g): 6 часа: 13,75±4,21 спрямо 25,56±5,34, 12 часа: 14,72±4,22 спрямо 30.53±6.87, 24 часа: 11.62±3.14 срещу 33.58±7.24, 48 часа: 11.33±4.03 срещу 38.57±8.12; каспаза-3 (интензитет на флуоресценция): 6 часа: 0,37±0,07 спрямо 0,69±0,23, 12 часа: 0,42±0,07 спрямо 0,86±0,13, 24 часа: 0,53±0,11 спрямо 1,36±0,23, 48 часа: 0,50±0,08 спрямо 1.48±0.15, всички P < 0,05] в групата за третиране с водород. Вдишването на водород може да регулира надолу системния възпалителен отговор, за да облекчи чревното увреждане и може да подобри септичния процес и да увеличи степента на преживяемост на мишки с тежък сепсис.