Защитен ефект на молекулярния водород срещу увреждане на мозъка, предизвикано от ядрен електромагнитен импулсНаучно Изследване
оригинално заглавие (букв. прев.): Транскриптомични и метаболомични изследвания върху защитния ефект на молекулярния водород срещу увреждане на мозъка, предизвикано от ядрени електромагнитни импулси
DOI: 10.3389/fpubh.2023.1103022-
Резюме:
История: Прекомерните дози електромагнитно излъчване оказват отрицателно въздействие върху централната нервната система и водят до психични разстройства. Молекулярният водород може да почисти вътреклетъчните хидроксилни радикали, действайки като антиоксидант, антиапоптотичен и противовъзпалителен агент. Ние се стремим да оценим способността на молекулярния водород да подобри увреждането на мозъка, предизвикано от електромагнитно излъчване.
Методи: NEMP (ядрен електромагнитен импулс), подгрупа от електромагнитен импулс с висока стойност на напрежение, който може да причини тежко мозъчно увреждане, беше приложен към това изследване. Мъжки плъхове от див тип бяха разделени на четири групи: контролна група, група Н2 (молекулен водород), група NEMP и група NEMP+H2. Плъховете в групата H2 и групата NEMP+H2 бяха хранени с наситена вода, богата на водород, от 3 дни преди експозицията на NEMP (интензитет на електромагнитното поле 400 kV/m, нарастващ фронт 20 ns и ширина на импулса 200 ns) до деня на умъртвяването. Един ден след експозицията бяха проведени експерименти с поведението на животни и бяха събрани проби за транскриптомичен и метаболомичен анализ. Седем дни след експозицията бяха проведени хистопатологични експерименти.
Резултати: Данните от повдигнатия плюс лабиринт и теста в открито поле показаха, че експозицията на NEMP предизвиква подобно на тревожност поведение при плъхове, което може да бъде облекчено чрез лечение с H2. Хистопатологичните резултати показват, че предизвиканите от експозиция на NEMP увреждания на невроните в хипокампуса и амигдалата могат да бъдат отслабени чрез лечение с H2. Резултатите от транскриптомията разкриха, че експозицията на NEMP има дълбок ефект върху структурата на микротубулите в мозъка. И комбинираният анализ на транскриптомиката и метаболомиката показа, че H2 има значително въздействие върху взаимодействието невроактивен лиганд-рецептор, цикъла на синаптичните везикули и синапса и т.н. Освен това беше посочено, че метаболитният път на глутатиона играе жизненоважна роля в индуцираната от експозиция NEMP увреждане и защитната активност на H2. Заключения: H2 е идентифициран като мощен агент срещу увреждане на мозъка, предизвикано от експозиция на NEMP, и има потенциала да бъде обещаващо средство за защита от електромагнитно излъчване.