Ефектът на водородната вода при бягане по хълм (hill sprints)Научно Изследване
Водородна вода подобрява бягането по наклон при спортуващите
Приемът на водородна вода помага за повишаване издръжливостта на спортуващите. Благодарение на нея се подобряват мускулната производителност и силовите характеристики. Главните причини за това са доказаното действие на водорода като силен антиоксидант и способността му да неутрализира вредните свободни радикали. Затова водородната вода понижава оксидативния стрес и предизвиканата от него мускулна умора при интензивно физическо натоварване. Такъв е изводът от проучване, проведено от университета „Palack´y Olomouc” (Чехия), в което са взели участие общо 16 мъже спортисти.
Каква е целта на проучването?
Изследването е направено с цел да се разгледат ефектите от прием на водородна вода върху бягане по наклон. Проследяват се физиологичните и производителните реакции и възприятия от проведена интензивна тренировка. Участниците са на средна възраст около 31 години. Спортуващите са тествани чрез изпълнение на две 4,2-километрови състезания по бягане по наклон в период от 1 седмица.
Какво представлява изследването?
Изследването се състои от две сесии. По време на първата, участниците са разпределени в 2 групи(приемащи 1680мл. водородна или обикновена вода). Назначена е диета за участниците – избягване употребата на хранителни добавки, както и консумацията на спортни напитки и кафе. Съставен е и тренировъчен режим, който трябва да бъде спазван от 1 седмица преди първото състезание до края на проучването. Тренировките се изпълняват между 4 и 6 пъти седмично, като продължителността на една такава е от 45 до 140 минути. Един ден преди всяко състезание се прави оценка на възприетото натоварване на двете групи. Времето за самото състезание се измерва ръчно – с помощта на цифров таймер. Втората сесия протича аналогично на първата след 1 седмица.
Какво показват резултатите?
В края на проучването е отчетено, че участниците в групата, приемаща водородна вода са много по-бързи в бягането по наклон в сравнение с участниците в групата с обикновена вода. Това се дължи главно на повишението на дихателната активност на митохондриите и увеличеното производство на Аденозинтрифосфат.
Друго предимство е понижаването на кръвния лактат. Той се произвежда от мускулните клетки, червените кръвни телца, мозъка и други тъкани при недостиг на кислород. Ето защо за неговото понижаване е необходима добра хидратация.
Какви са изводите от изследването с водородна вода?
Благодарение на резултатите от това проучване, както и на направени множество други такива, се потвърждава, че водородната вода има благоприятно въздействие върху спортуващите, защото:
- Е полезна за хидратацията на организма;
- Хидратира го до 6 пъти по-бързо от всички останали видове вода;
- Повишава мускулната издръжливост и силовите характеристики;
- Подобрява времето за бягане по наклон;
- Понижава кръвния лактат;
- Подобрява мускулната функция;
- Регулира pH в кръвта;
- Понижава мускулната умора след тренировка;
- Понижава усещането на болка след интензивна тренировка.
Пълно съдържание на доклада:
оригинално заглавие (букв. прев.): Богата на водород вода и ефективност при бягане нагоре по хълм: Ефект от нивото на представяне на спортиста
DOI: 10.1123/ijspp.2019-0507-
Резюме:
Цел: Доказано е, че богатата на водород вода (HRW) има ефект против умора. Това проучване оценява представянето при бягане нагоре по наклон, както и физиологични и перцептивни реакции след добавяне на 1680 mL HRW между 24 часа и 40 минути преди бягане, при спортисти с хетерогенна способност за бягане.
Методи: Шестнадесет мъже (средна [SD] възраст 31,6 [8,6] години, VO2max 57,2 [8,9] mL·kg-1·min-1, телесни мазнини 13,4% [ 4,4%]) са участвали в това проучване. Използвайки рандомизиран, двойно-сляп, плацебо-контролиран кръстосан дизайн, участниците са консумирали или HRW, или плацебо, преди да изпълнят две 4,2-километрови състезания нагоре по хълма, разделени от една седмица. Бяха оценени времето за състезание (RT), средната сърдечна честота на състезанието и оценката на възприеманото усилие непосредствено след състезанието.
Резултати: След анализ на данните за всички бегачи ефектът на HRW беше неясен (-10 до 7 s, 90% доверителен интервал) за RT, вероятно тривиален за сърдечната честота (- 2 до 3 удара · мин-1) и вероятно тривиално за пострейсова оценка на възприеманото усилие (-0,1 до 1,0). Установена е възможна отрицателна корелация между разликите в RT и средната RT (r = -.79 до -.15). HRW за 4-те най-бавни бегачи (RT = 1490 [91] s) вероятно е подобрило RT (-36 до -3 s), докато за 4-те най-бързи бегачи (RT = 1069 [53] s) ефектът на HRW върху производителността не е ясен (-10 до 26 s). Заключения: Приемът на HRW има неясен ефект против умора върху представянето по отношение на средните групови стойности. Изглежда обаче, че степента на антиуморния ефект на HRW върху представянето зависи от индивидуалните способности за бягане.
